Как пробиотиците помагат на имунната система?

Написано от Ioannis Nikitidis
Редактирано от Lamia A Kader, MD
кой е най-добрият източник на пробиотици за децата

Пандемията Ковид-19 доведе до сериозно нарастване на интереса към витамини, пробиотици и добавки, стимулиращи имунната система. Продажбите на тези продукти се увеличиха многократно, докато хората се опитват да подсилят имунитета и жизнеността си, за да могат да се преборят с вируса. Но помагат ли наистина пробиотиците на имунната ни система? Нека видим!

Пробиотиците и имунната система

За да се предпазим успешно от Коронавируса (както и от всеки друг вирус), е важно не само да предприемем мерки за ограничаване на досега с него, но и да подкрепим имунната си система. И точно в тази връзка пробиотиците могат да ни помогнат по много начини.

Какво точно представляват пробиотиците?

Всички знаем, че пробиотиците се съдържат в различни храни и че подобряват чревното ни здраве. Но какво представляват те всъщност?

Пробиотиците са живи микроорганизми, които имат благоприятно въздействие върху здравето на своя гостоприемник (в случая това сме ние, хората). Редовната консумация на храни, богати на пробиотици, спомага за поддържането на добър баланс в чревната микробиота (1). Установено е, че пробиотиците повишават естествения ни имунитет и облекчават възпаленията, причинени от патогени (2).

Освен това съществуват и научни проучвания, които докладват за положително действие на пробиотиците срещу вирусни инфекции. Така например, според проучване от 2011г. консумацията на пробиотици намалява риска от обикновена настинка (3). По време на проучването участниците вземали пробиотици в рамките на 12 седмици. Резултатите били: по-малък риск от настиване, по-кратки периоди на боледуване, по-леки и по-редки симптоми и по-силна реакция на имунната система.

Как пробиотиците подсилват имунната ни система?

Връзката между пробиотиците и имунната система бе изследвана отново скоро в проучване от 2019г. Резултатите от него показват, че пробиотичните бактерии стимулират имунната система чрез активиране на множество имунни механизми в червата и в по-отдалечени области на тялото (4).

Подобни изводи са достигнати и в друго изследване, в което се проследява въздействието на пробиотиците върху поддържането на имунното здраве при хората. Резултатите от това изследване показват, че приемът на пробиотици може да ни осигури защита от инфекции и да стимулира реакцията на имунната система (5).

Трето проучване пък документира, че пробиотиците могат да подсилят ефектите от направена ваксинация (6). 

снимка за статия на тема пробиотиците и имунната система - момиче работи от вкъщи

По-малко тренировки + по-малко плодове и зеленчуци = повече стрес

Карантината води до повишени нива на стрес, ограничена физическа активност и намалена консумация на плодове и зеленчуци. Според проучване от 2017г. пробиотичните добавки могат да подобрят имунния отговор на организма и да го защитят от инфекции. Учените изказват предположение, че приемът на пробиотици може да намали щетите, понесени в резултат на продължителна ситуация на стрес, в каквато се намираме в момента (7).

Много от нас прекарват по цял ден в седнало положение. Не се разхождаме достатъчно и не правим физически упражнения. В същото време съществуват доказателства, че умерените тренировки подобряват имунитета (8). Освен това проучванията показват, че интензивните упражнения са адювант, който укрепва имунната система и подобрява защитните функции на организма. Налице е и обратна зависимост между физическата активност и риска от заболяване (9).

В същото време повишената консумация на плодове и зеленчуци води до подсилване на имунните функции (10). Но правилата, наложени от държавите, както и страхът да не влезем в контакт с Kоронавируса ни заставят да си седим у дома. Това намалява шансовете ни да си купим качествена храна и пресни плодове и зеленчуци.

Други проучвания показват, че приемът на плодове и зеленчуци от пациенти, страдащи от астма, предпазва от възпаления на имунната система и на дихателните пътища (11).

приемът на фибри от овесена каша лекува запек

Как пробиотиците помагат при лекуването на запек

Проучванията показват, че приемът на фибри може да доведе до повече ходения до тоалетна при пациенти, страдащи от запек (12). Физическата активност и упражненията също спомагат за нормални чревни функции. В същото време е клинично и експериментално установено, че психическият стрес вследствие на пандемията причинява чревни разстройства (13). 

Освен това е установено, че рискът от запек е значително по-висок при деца, преминали през стресови житейски ситуации (14). Всички тези фактори доказват, че стоенето под карантина може да повлияе зле на чревното здраве и да доведе до запек.

Пробиотиците могат да намалят времето, за което храната преминава през червата, да повишат честотата на ходене до тоалетна и да подобрят консистенцията на изпражненията. По-конкретния анализ показва, че щамът B. Lactis има особено благоприятно въздействие (15). Налице са и проучвания, които установяват, че пробиотиците повишават броя чревни движения на седмица 1,3 пъти и размекват изпражненията, улеснявайки преминаването им през червата (16). Друго изследване пък показва, че 70% от участниците, приемали пробиотици, са доволни от симптоматичното подобряване на честотата на чревните движения (17).

В заключение

Стоенето вкъщи влияе не само върху емоциите ни, но и върху здравето ни като цяло. Повечето хора опитват да повишат имунитета си, като купуват добавки с витамини.

Научно доказано е, че пробиотиците стимулират имунната система, а в ден днешен това е абсолютно необходимо. Тези микроорганизми могат да ни помогнат да се преборим с всички чревни разстройства, породени от заседяване, стрес и нисък прием на плодове и зеленчуци. Отделно от това има и доказателства, че пребиотиците могат да подобрят имунната система, увеличавайки броя на защитни микроорганизми (18).

Поради всичко казано дотук ви препоръчваме да опитате нашите Пробиотици и пребиотици за възрастни, защото могат да помогнат на организма ви да функционира правилно и да подсилят имунитета ви.

Източници

(1) Kim, D., Yoo, S. and Kim, W., 2016. Gut microbiota in autoimmunity: potential for clinical applications. Archives of Pharmacal Research, 39(11), pp.1565-1576.

(2) Yan, F. and Polk, D., 2011. Probiotics and immune health. Current Opinion in Gastroenterology, 27(6), pp.496-501.

(3) Berggren, A., Lazou Ahrén, I., Larsson, N. and Önning, G., 2010. Randomised, double-blind and placebo-controlled study using new probiotic lactobacilli for strengthening the body immune defence against viral infections. European Journal of Nutrition, 50(3), pp.203-210.

(4) Maldonado Galdeano, C., Cazorla, S., Lemme Dumit, J., Vélez, E. and Perdigón, G., 2019. Beneficial Effects of Probiotic Consumption on the Immune System. Annals of Nutrition and Metabolism, 74(2), pp.115-124.

(5) Ganjbakhsh SE, Rezaee P. The effect of probiotics on immune system. J Bacteriol Mycol Open Access. 2017;5(4):319‒320.

(6) Marieta Georgieva, Kaloyan Georgiev and Peter Dobromirov (November 18th 2015). Probiotics and Immunity, Immunopathology and Immunomodulation, Krassimir Metodiev, IntechOpen, DOI: 10.5772/61337. Available from: https://www.intechopen.com/books/immunopathology-and-immunomodulation/probiotics-and-immunity

(7) Martin Manuel, P., Elena, B., Carolina, M. and Gabriela, P., 2017. Oral probiotics supplementation can stimulate the immune system in a stress process. Journal of Nutrition & Intermediary Metabolism, 8, pp.29-40

(8) Romeo, J., Wärnberg, J., Pozo, T. and Marcos, A., 2010. Physical activity, immunity and infection. Proceedings of the Nutrition Society, 69(3), pp.390-399.

(9) Nieman, D. and Wentz, L., 2019. The compelling link between physical activity and the body’s defense system. Journal of Sport and Health Science, 8(3), pp.201-217.

(10) Gibson, A., Edgar, J., Neville, C., Gilchrist, S., McKinley, M., Patterson, C., Young, I. and Woodside, J., 2012. Effect of fruit and vegetable consumption on immune function in older people: a randomized controlled trial. The American Journal of Clinical Nutrition, 96(6), pp.1429-1436.

(11) Hosseini, B., Berthon, B., Wark, P. and Wood, L., 2017. Effects of Fruit and Vegetable Consumption on Risk of Asthma, Wheezing and Immune Responses: A Systematic Review and Meta-Analysis. Nutrients, 9(4), p.341.

(12) Yang, J., 2012. Effect of dietary fiber on constipation: A meta analysis. World Journal of Gastroenterology, 18(48), p.7378.

(13) Chang, Y., El-Zaatari, M. and Kao, J., 2014. Does stress induce bowel dysfunction?. Expert Review of Gastroenterology & Hepatology, 8(6), pp.583-585.

(14) Devanarayana, N. and Rajindrajith, S., 2009. Association between Constipation and Stressful Life Events in a Cohort of Sri Lankan Children and Adolescents. Journal of Tropical Pediatrics, 56(3), pp.144-148.

(15) Dimidi, E., Christodoulides, S., Fragkos, K., Scott, S. and Whelan, K., 2014. The effect of probiotics on functional constipation in adults: a systematic review and meta-analysis of randomized controlled trials. The American Journal of Clinical Nutrition, 100(4), pp.1075-1084.

(16) Publishing, H., 2018. Health Benefits Of Taking Probiotics – Harvard Health. [online] Harvard Health. Available at: [Accessed 27 March 2020].

(17) Kim, S., Choi, S., Park, K., Park, M., Shin, J., Lee, T., Jung, K., Koo, H. and Myung, S., 2015. Change of Fecal Flora and Effectiveness of the Short-term VSL#3 Probiotic Treatment in Patients With Functional Constipation. Journal of Neurogastroenterology and Motility, 21(1), pp.111-120.

(18) Davani-Davari, D., Negahdaripour, M., Karimzadeh, I., Seifan, M., Mohkam, M., Masoumi, S., Berenjian, A. and Ghasemi, Y., 2019. Prebiotics: Definition, Types, Sources, Mechanisms, and Clinical Applications. Foods, 8(3), p.92.

Вземете 15% отстъпка при първата си поръчка

Въведете имейл адреса си, за да получите своя ваучер за 15% отстъпка